автор: timon

„-Къде ми е лятото, моето синьо...
-На топло се сви в една раковина,
заровена в хладния пясък.”
Mamasha

- Къде е ? - попитах смълчаните гларуси.
- Търкаля парченца пробити ята.
Замина далече със свойте Горещници,
отгледа часовници – вятърни мигове.
Пустеят без него студените птичи гнезда.

-Къде е ? – чадърите шепнат. Премръзнали сенки,
тополите плачат – връхчета жълти листа.
А аз се преструвам, че пясъкът топъл е -
държа раковина в две шепи въздъхнати
пред простора на залезни плоски слънца.

Дрънчат на кухо чайките по лъскавия гръб.
Кънтят по пясъка стоманените стъпки болка,
раздираща света ми със прецизни пръсти.
- Къде е?- питах, а морето ми изхвърли раковина -
остави ми черупчеста оголена сълза.