автор: Gargabela

Сангрия или кръв...?!
Какво тече
по устните прехапани
на мрака?
Отглеждам бездна
в себе си. Дете
да покълни надежда
в таз мория чака,
но кално е и
гният семена.
Кълват ги
стари, сиви улулици.
Вихрушка от
повтарящи се имена
покрива ме.
Каква съм странна птица!-
Криле на демон,
кожа от мъгла,
по-бледа от
нетрайните ти чувства.
Пристъпвам крачка...
Там съм на ръба...
Ако не полетя,
не ме търси!
Страхът ме смачка
и грозна съм такава...
Замълчи!
Сега ли чак се
сещаш да говориш?
Пиян е мракът.
Ляга си.
Тежи
пиринчена луна.
Далечно с близко
спорят.