автор: ANG

Аз съм Анди и съм на една годинка.

Татето ме нарича Квадратно Слънчице, Изумрудено Синче, Гуци-Гуци и с още други имена, които галят душичката ми. Аз си го наричам Най-Доброто Тате На Света. С думи не съм му го казвал, защото все още се правя че не мога да говоря.
Порастналите хора си разменят звуци, но не виждат цветната светлина, която излъчват. Аурата на Татето преминава през всички нежни цветове и става бяла, когато си играе с мене.

Тази топла септемврийска вечер той се прибра крайно уморен от работа. Погледнах го само веднъж с моите блещукащи оченца и умората в него изчезна. Разбра какво искам: фонтаните в голямата градина на Пловдив.

Забравих да ви кажа, че Татето е голяяям, голям музикант. Много пъти съм го чувал да казва, че никога през живота си не е танцувал - не обичал, не можел, не искал. Хм, ще види той!

На фонтаните имаше стотици хора и силна музика. Омогьосах повторно Татето със синия си поглед и ... чудото стана. Взе ме на ръце, премина бързо през тревната площ с табелките "Не газете тревата" (и аз ще я газя, когато порастна) и...

...ЗАТАНЦУВА С МЕН

... не спираше да ме подхвърля във въздуха като самолетче, овиваше ме около тялото си като змийче, въртеше се заедно с мен в ритъма на пет-шест или повече песни и така... изтанцувахме обикалайки цялата водна площ, повече от километър. Влюбените двойки ни се радваха и това ме караше да квича от удоволствие. Очите на възсрастните се овлажняваха. Замириса на Тате... И това също ме изпълваше с удоволствие...

Когато направихме пълната обиколка, аз го погледнах и за трети път го омагьосах:

- Та-Ти - му казах, за първи път аз: Анди-Квадратно-Слънчице-Гуци-Гуци.

И му го повторих, гледайки го в очите. Да не си мисли че е е случайно:

- Та-Ти. Та-Ти.

Това беше моята награда за Най-Доброто-Тате-На-Света.