автор: carpediembaby

Има една дама, която е сигурна,
че всичко, което блести е злато
и тя си купува стълбичка към рая.
Когато стигне до там тя знае,
че ако магазините са затворени
само с думичка може да вземе това, за кето е дошла.
О, о, я си купува стълбичка към рая.

Има знак на стената,
но тя иска да е сигурна,
защото знае, че понякога думите имат две значения.
И дървото край ручея
има птиче, което пее,
понякога всичките ни мисли са опсения.
О, това ме кара да се зачудя,
о, о, това ме кара да се зачудя.

Това е чувството,което изпитвам,
когато погледна на запад
и душата ми плаче за напускане.
В мислите си съм виждал
кълбета дим през дърветата,
и гласовете на тези, които стоят и гледат.
О, това ме кара да се замисля,
о, това ме кара да се замисля.

Казано, че ако си го наречем с истинските думи
музикантът ще ни изясни причината.
И новият ден идва за тези,които остават да го чакат
и горите ще ни отвърнат със смях.
Ако нещо се прокрадне през оградата, недей да вдигаш голяма врява
това е просто чист майски извор.

Да, има две пътеки,по които можеш да поемеш,но в дългото тичане
все още има време да промениш пътя, по който си тръгнал.
Това ме кара да се замисля.

Главата ти бръмчи и няма да спре, в случай, че не знаеш,
музикантът те вика да се присъединиш към него,
уважаема, чувате ли как духа вятъря и знаехте ли, че
вашата стълбичка към рая е основана на шепнещия вятър.

И така, както ние се свличаме на пътя
нашите сенки остават над нашите души.
Върви дама, която ние всички знаем.
Която блести в бяла светлина и иска да покаже
как всичко се превръща в злато.
И ако слушаш много внимателно,
най-накрая ще разбереш.
Когато всичко е едно и едно е всичко
да бъде скала и да не се руши.

И тя си купува стълбичка към рая...