- Къде ми е лятото, моето синьо...
- На топло се сви в една раковина,
заровена в хладния пясък.
Изтъка му одеялце за зимата
морето от купчинка водорасли.
- Защо се е скрило лятото, моето сииньо?
- Не виждаш ли, минават годините
на есента ти дошло и е времето.
Събирай плодове във градините
и здраво дръж на живота си стремето.
- Ще срещна ли пак лятото, моето синьо?
- То е там край брега на морето,
а синът ти, вече пораснал е момчето,
което с него си говори и спори
и сред пясъка търси своята раковина …
Ето ме и мен в играта ;) От толкова почивка не ми остана време за игра, а толкова обичам да си играя!