автор: InsideOut

Лирическата героиня благодари на casablanka за припомнените ангели :)



Стана й студено, но не затвори вратата на терасата. Мигрената изсмукваше слепоочията й и гипсираше тила. Мамка му! Не я искаше тая глава. Изправи се и застана в средата на стаята с гръб към прогарящото бяло на монитора. После вдигна ръце и докосна с хладните възглавнички челото. Замря с отворени уста между "а" и "о". Плъзна нагоре и зарови пръсти в косата и с мекото на дланите до кокалчетата покри очите. Не разбра колко време стоя така. Сепна я затръшване на асансьора на площадката, детски писък, после смях, заглъхващо бърборене на жена и прищракване на ключалка. Тишина. Доплака й се. Беззвучно, както преди, тихо, с две пътечки, изгарящи бузите, сливащи се в капчук на брадичката. Сухота. Докосването забранено! Почувства се като забравена гъба, която ще се изрони на прах при допир. Закашля се. Шейкът подостри пулсациите в главата на които им се прищя да излязат през очите и тя инстинктивно ги стисна. Гримасата събуди скованите й скули. Беше се мръкнало. Запали нощната лампа до прозореца и се върна при компютъра. Отдръпна стола назад и почти се излегна с изпружени крака и тежки ръце край себе си. Постоя така, изпразнена от съдържание. Гладът я върна и реши да стори същото на "кислородната бутилка" пред себе си. С усилие се пресегна към кутията с цигари. Запали, затвори очи и всмукна. Последва безкраен миг преди да издиша. Прогледна в нищото на тавана. Изправи глава и забоде поглед в оранжевата предизвикателност на мигащите съобщения от ICQ. Ще почакат. Тя сега чакаше, искаше капката. И се къпеше сама.

Винаги прибягваше до The Soul Cages на Стинг, когато... когато сълзите не потичаха, а пресъхваха още преди да се отронят. Музиката и влизаше, като никой друг. Тя дишаше музика. Все още.
Това бе изпитан цяр, очистително за мазния нагар след имплозиите. Като една морска звезда си вадеше вътрешностите. Трябваше. Тази омразна думичка...
Превърташе деветте парчета, докато... до капката на брадичката. Първата, която осъзнаваше и последна за мокрото на блузата. После забърсване с опъкото на ръката и... притворени очи и онази кротка благост в погледа, почти незабележима усмивка.

Запали нова цигара, покри мишката с длан, погали скрол бутона и кликна.

** (22:17 PM) Здрасти. :-)
Сорка, къпах се.
***** (22:18 PM) ;-)
** (22:18 PM) Какво ми се подсмихваш?! :-)
Бърже казвай ти днес де маа крачоли!
***** (22:19 PM) Да ти взема банята? ;-)))
** (22:19 PM) Убих тА! Моооооля ти се, моля ти се не ми вземай банята, ами ми вземи последния албум на Стинг, а?! ;-)
***** (22:23 PM) Става! ;-))))))) Dead Can Dance не искаш ли? Нещо по-така, депресарско? :Р
** (22:23 PM) И-хаааааа... 4 минути го мисли това става!
***** (22:23 PM) Амииии то след банята ти :Р
** (22:24 PM) Гадина гадна!!!!!!!! :РРРрррр
***** (22:24 PM) Радвам ти се :-)
** (22:25 PM) И аз така, радвам си се. На теб още по. Ще ми купиш Стинг! ;-)
***** (22:26 PM) Ще! Кога ще се къпем заедно? ;-))
** (22:27 PM) Хе-хе. Знаеш кога.
***** (22:27 PM) Когааааааааа????????????
** (22:28 PM) Като прослушаш Dead Can Dance :PPP

Малко писани цупни, плезотене, смях, целувки и прегръдки, кофичка кисело мляко, 12 цигари, 13-та я обърна с фитила в кутийката. Разтърка очи, протегна се и на устата и цъфна усмивка на вещица. Сети се, че в леглото я чакаше "Уди за Алън".

Shut down