Чаках....
Тя ще ми пише!, утешавах се...
Ами, ако не ми напише? .....
Не, не! Непременно ще ми пише!, окуражавах се!
Телефонът ми подсказа, че съм получил мейл!!!
Отворих веднага пощата си.
Globul ви представя новата си промоция!
Затворих....
Отново сигнал за получено съобщение!
www.abv.bg - незабавно!
Pokana za seminar - Finansirane na proekti po evropeiski programi!
По дяволите! Наистина ли няма да ми пише?
Сигурен съм, че ще пише! Търпение.....
Нещото, на което не съм способен! И Кети Мартинова ми го заявява днес в хороскопа!
Гледай я! Пак позна!
Как ли го постига?
Търпение.... търпение.... Ще пише!
Отново сигнал за мейл!
Най-сетне!!!! Ще пише, сигурен бях!!!
Nova dostavka upotrebiavani komputri
Мамка му! Мамка му!
Ще полудея! Наистина ще се побъркам!
Не, не! Така не бива да продължавам!
Трябва да се забия в работа!
Не бива да мисля само за този мейл!
Боже, като китайска капка е - под горещото слънце, вързан за стълб, а върху главата
ти от пробит кожен мях капе - кап.....кап.....кап.....
Къде го бях гледал - във Великолепната седморка или в Едно време на Запад?
Какво ли значение има - ужасно изтезание!!!
Трябва да направя нещо! Незабавно!
Вчера ми донесоха, не по-скоро ми захвърлиха един лаптоп. Носили го в две фирми, казали им - да, става - срещу 180 лв. Основната платка е дефектна.
Машината е от 2004-та година.
Собственикът - човек с възможности!
Ще дам, казва, 1000 лв. за нов, ама 200 лв за тази барака - никога!
Добреее....
Дай да го разпарчетосамммм.....
Ще сваля DVD-то, паметта (въпреки, че е от тип, който никъде не мога да вложа в съвременен компютър), процесора (стар-стар, ама може да ми влезе в работа!), твърдия диск (40 гигабайта!- смехория!), е, платчицата за безжично приемане ще мога да ползвам! (радост в къщи!) и дисплея също (него със сигурност ще пласирам!)
Превърнал съм се във вехтошар, егати!
Плюшкин ли беше онзи - от Мъртви души?
Няма значение! Сега това няма ама никакво значение! Важното е да работя, да работя и да се опитам да не мисля за проклетия мейл!
Ще дойде.... ще дойде.... просто няма начин да не дойде!!!
Да го започвам аз този нещастник-лаптопа.
Колко е тъжно, когато си вече ненужен.
Издрасканата кутия, наплют от мухите дисплей, изтъркани знаци върху клавишите....
Оставен на доизживяване, казват....
А някога какъв ли красавец е бил!
Като call girl е привличал мераклиите от витрината на някой магазин!
Като снимките от Амстердам на компютъра, който ремонтирах миналия ден.
И е струвал най-малко 2000 лв.!
Колко странни са хората! Не могат ли да се досетят, че носейки ми техниката си
за ремонт, те разголват пред мен душите си, показват ми характера си,
радостите и тревогите си.
Защото всеки компютър е фотография на своя собственик.
По подредбата на иконите на дисплея, отдавна започнах да правя извод за характера на стопанина му - перфекционист или разпилян.
По организацията на папките в диска - професионалист или обикновен любител.
По създадените архиви - предвидлив или немарлив.
Да, започнал съм да знам много.... Сигурен белег за остаряване....
Пак се отвлякох!
Хайде, старче! На операционната маса!
Аутопсия или рехабилитация? Какво предпочиташ?
Първо ще отделя дисплея - все едно ти избождам очите, прости ми!
Такаааа....
Сега ... тези две болтчета прикрепват към корубата ти клавиатурата....
Развити са.... отделям и ръчичките ти.... Чувствам се като Мефистофел!
DVD-то .... Него го крепи само едно болтче... Стига му - то е тънко и плоско, няма къде да бяга!
Твърдият диск - внимателно.... не бива да получава силни сътресения, въпреки че има antishock система. Да не се предоверявам на рекламата....
Готово...
Олелеееее! Да се .... в майстора!
Батерията! Първо нея трябваше да отстраня!
Рутината е голям враг - кара те да повярваш в собственото си могъщество повече,отколкото е допустимо!
Добре, че тя пък е стара и не е била зареждана с години....
Сегаааа.... Колко болтчета държат горния капак, да видим....
1...2...3...4...5...6
Щастливото ми число 6!
Не помня, откога ми е щастливо - значи много от отдавна!
Сигурно от 4-ти клас, когато бяха започнали вече да ни пишат оценки за знанията в училище.
Бях си втълпил, че ако плисна сутрин 6 пъти на лицето си, непременно ще ми пишат Отличен, при положение че ме изпитат!
За всеки случай, обаче, зубрех здраво!
Бях закърмен още от онова време с идеята, че някога трябва да ставам висшист!
Какво ли значеше това, не ми беше ясно, ама сигурно ми се е струвало страшно важно и отговорно, тъй като упорито плисках по 6 пъти на лицето си сутрин!
За усилване на ефекта от магията, започнах и да пия по 6 глътки вода или лимонада при всяко отпиване! Ни повече, ни по-малко - точно 6!
Завърших основното си образование с 6, Математическата - с 6, на приемният изпит в МЕИ също изпрасках 6!
Отличник! Отличник! Къпех се в славата и завистта на приятели и роднини!
Родителите ми напериха осанки, сякаш те са постигнали всичко!
(Сега ги разбирам много добре!)
Пак се отнесох в спомени....
Това, че работя сам не е зле, но и никак не е перфектно!
Добреее - едното, второто, третото....
Шестте са свалени.
Опитът при разглобяването на лаптопи ме е научил да сортирам всички свалени болтчета, защото при тях се ползват няколко типа.
При обикновения, настолен компютър, се ползват само 2 вида и с една кръстата отвертка мога да сглобя или разглобя цял компютър, без да ползвам какъвто и да било друг инструмент!
Гений!!! ;-)
Да видим сегаааа.... какво се крие под горния капаааак...
Я, да види дядо поп има ли в гърнето боб!, пееше Васил Попов във Вражалец!
Еееееее, страхотен мюзикъл, страхотен Хачо, страхотни актьори, декори, композитори...
4-те бисера на някогашния телевизионен театър -
Вестникар ли,
Вражалец,
Криворазбраната цивилизация
и Зех тъ, Радке!
Айдееее..... пак забих по баирите!
Да свалим горното капаче сега.... Ех, старче, все едно събличам мъртвец, преди да бъде подготвен за вечния му път. А ти! Нямаш сили да ми се противопоставиш, да ми викнеш - Чакай, бе!, всичко ли направи, преди да подпишеш смъртния ми акт?
Лошото е, че други са те диагностицирали и вероятно изпробвали върху ти съмнителните си знания.
Лесно се трупа опит на чужд гръб, повярвай ми, особено, ако не ти плащаш за
това обучение.
Ето.... вече си съвсем по мощи!
Господи, каква е тази сатанинска наслада от наблюдаване края на един лаптоп!
Не, не съм добре! Съвсем съм изперкал!
Остана процесорът....
Ето, сега ще махна и мозъкът ти! Ще го сложа в една кутийка и ще я надпиша!
Като стъклениците в лабораторията по зоология!
Смок, жаба, мишка....
А по-правилно би било - бивш смок, бивша жаба, бивша мишка...
Е, сбогом, бивш лаптоп!
Естествен край!
Живей лудо, умри млад, за да бъдеш красив труп!
Така пишехме върху ризите си, когато бях абитуриент. Сега ми се струва ... малко пресилено...
Хайде, да приключвам с теб, цял час ти отделих! А времето ми е скъпо, нали така?
Скъпо... А за какво го използвам?
За деструктивни дейности - разглобявам, изхвърлям, гневя се....
Чакай, чакай! Това какво е?
Не го виждам добре....
Трябва да погледна през лупата....
А! Прекъсната писта! Точно до слота, в който се пъха процесора!
Ето ... още една....
Трябва да е падало здраво натискане по тази платка!
Вярваш ли в Господ, старче? Не можеш да вземеш отношение, нали?
Всичките ти органи са отделени, но прилежно подредени на масата!
Сегааа.... сега е моментът да покажа колко струвам!
Включих поялника....
Дано са само тези две ....
Ами, ако са повече.....
Няма значение! Никакво отказване!
Загря ли? Не е... още малко! Хубаво трябва да е загрят, за да се получат хем бързи, хем качествени спойки!
Внимателно! Толкова нагъсто са пистите!
Може една да запоя, а две други да прекъсна!
Не, няма да се откажа! Нямаааааа.....
Сега си ми паднал!
Или ще те възкреся из мертвих, или .....
Или.... какво....
Ми нищо....
В коша!
Загряяя.... Мъничко флюс, за да се зачисти добре мястото, тъничък тинол....
Внимателнооо....
С този поялник работя вече 12 г
Купих си го от един руски битак.... Такива имаше навремето много!
Руснаците имаха стоки, пък ние - пари! Хармония!
Колко спойки е направил този поялник, сигурно стотици пъти си е изкарал онези 20 лв. които дадох за него!
Герой! Руска изработка!
Сделано! Ама Сделано хорошо!
Внимателно...
Едната.... Сега другата....
Да му го .... съседни са! Разстоянието помежду им и по-малко от половин милиметър!
Бъди с мен, Господи! Дръж ръката ми стабилна и точна!
Такаааа.....
Пак ще погледна през лупата.... Изглеждат добре!
Хайде сега, обратно всичко....
Ох, дано са били само тези двете.... Дано!
Ще се прекръстя! Бързо, за да не влезе някой! Господи, моля те, не ме съди строго!
Добреее. Никой не влезе!
И каква ли е вероятността това да се случи, след като от седмица клиент не е
помирисвал ароматизатора в офиса.
Хайде...
Процесорчето.... в слотчето....
Вентилаторчето....отгоре му....
Горното капаче.....
Шестте болтчета.... Едно... две... три...
Харддискчето...
DVD-то...
Дисплейчето....
Клавиатуратаааа.....
Бъди с мен, Господи! Бъди с мен!
Ще натисна бутона за включване!
Дали да не се прекръстя още веднъж????
Натискам.....
Нищоооо..... Нищо.....Нищо, бе!
Напразно!
Всичките ми усилия са напразни!
Каквото и да захвана, проваля се!
Мамка му! Мамка му! Ще го разбия в земята тъпия лаптоп!
Ето сега... Ще го разбия!
Батерията....... Боже, не съм поставил батерията!!!!
Тя не е заредена, но за да работи на ток, все пак при този модел, трябва да е вътре!
Ръцете ми треперят.... Пъхам я.... Трудно влиза.....
Да се .. в майстора, неправилно я пъхам!
Такааа... вътре е.... ключалката и щракна хубаво...
Ще натисна Power ....
Господи.... Сърцето ми тупти, ,все едно че ме е гонило бясно куче!
Светна....
Трите индикатора примигнаха в зелено...
Ето и логото на Hewlett Packard на дисплея....
Заработи.... Божичко, започна да зарежда!
Благодаря ти, Боже! Благодаря ти!
Аз наистина съм щастливец!
Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти!
15:30 е вече.... не съм гладен, нито жаден....
Вън сигурно е 35 градуса.
Не ми е топло, нито студено.
Да, това ми трябваше днес.... Да се докажа отново и отново!
А мейлът?
Телефонът ми мълчи, сякаш сам се чувства виновен за нещо.
Тръгвам....
Ще отида у дома, ще взема душ, ще се разхождам един час гол....
И ще чакам...
Тя ще пише....
Сигурно има много работа, затова се бави...
Или.... сигурно в момента го пише....
Може би.... се двоуми да ми напише, че ме обича!
Напиши го! Моля те, напиши го! Знам, че го чувстваш!
Напиши го!
Напиши го!
Ето, аз ще хвана ръката ти, за да почувстваш подкрепата ми!
О-би-чам те!
Готово! Не е страшно, нали?
И не боли! ;-)
Отварях мейла си още десетки пъти....Напразно!
Оставих моя!!! лаптоп в кухнята, за да мога рано сутринта да проверя отново.