автор: aureliano

и теб- с октоподовите кичури
полепнали по устните ми
когато крещя удавен
в надигащите се изгреви
и нея- със змиорските гърчове
разтърсили млечния път
когато сред прегракнали жаби
ритуално целувам зърната й
и другата- с медузовите пръсти
опърлили облещените ми ириси
когато разчеквам челюстите
на раззиналите паст
оражневи залези
и теб- с фламинговите глезени
усукани около врата ми
когато в разтопените утрини
рисувам със зъби
арабески по шията ти
и нея- с тюленовия мъх
настръхнал под дланите ми
когато подпъхвам ръце
под вулканиралите й хълбоци
и другата- с кашалотските стонове
бълбукащи в подгизналата й плът
когато в съсирени спазми
извайвам с дъха си
протоплазмени крясъци

и теб...и нея...и другата
докато ви има- ще дишам