Пеперуда бях,
без крила пеперудени...
от цвят на цвят летях,
ала всичко бе принудено...
Трапеза бях,
от ястия преливаше.
Във ъгъла седях,
а вие консумирахте...
Трапеза бях.
Без сол ядях...
Вървях на място.
Не вярвах в нищо.
Ти във клетките ми влезе бавно,
като отлежало вино.
Със изкусните си пръсти
страховете ми разпръсна.
Отново подредих трапеза,
но трапезата не бях...
без много ястия на нея
вкусно с тебе аз ядях.
През очите ти бездънни
се виждах най-добра,
от топлите ти пръсти
разсипа се солта...
И сега съм цяла и препълнена
като плодородна градина,
ти зася във мен семената,
плодове ти върнах - двамина...