автор: pc_indi

Гримирах си очите
като папки за ваканционни акварели-
с развързани панделки
от сребрист молив в ъгълчетата:
Непремълчана усмивка
е всяко прелистване, всеки един:

Рамка от лозови листа,
ограждаща кофа върху перваза на кладенец
в дълбочина, с надвесени над нея
тежки прасковени клони;

Сънливи слънчогледи,
гледащи влюбено
предзалезното шоу на танцуващото
като топка на илюзионист слънце,
обгърнато с бялорозов воал;

Точно определено местенце пред портата,
където сина ми си получава ожулванката-
същото, на което и аз моята преди много години,
както и сестра му преди по- малко от много години-
нещо, като местенце за предаване на ожулванки
по наследство. От детство на детство...;

Липсваща крайпътна табела " Охлювландия",
от която отдясно на пътя започва
страната на охлювите.
На високо растение, наречено Neznamkaksekazva,
по цялата му дължина ,различни по големина охлюви-
от най- мънички, до много големи,
с обичайна бързина сноват по делата си.
Може би е охлювеното училище?...
На пътя , пред "училището", охлюв- портиер
с един рог,пунктирано охранява;

Черно-бяло и рижаво котенца
с шапчици от листа на тиквички,
с жълти помпони- цветчета
до мама- котарана Принцеса
с шапка перната- цвят от копър.

Индигово небе, на чийто килим танцуват
Малки, Големи мечки, скорпиони,
стрелци и всякакви звезди,
подпрени със затворени мигли-
от страх да не падне някоя
и да останат несбъднати желания;

Разгърната върху масата
лява страница на книга,
върху която като промъкнал се
през завеса от асма лъч-прожектор
свети думата " любов" в текста.