... И всъщност сивото е само сиво.
А кожата ми, оцветена във ръждиво,
не може да понася белотата,
в която давеше я слепотата.
Призраци целуват се в нощта,
сякаш страници от книга шумолят.
Листак, обагрен със червено зарево,
гние с звук на червей във дърво.
По детски непорочен е зефирът.
За този пламък, що от мен извира,
няма място вече във фонтана.
Апатията само ми остана...