Както всичко съществуващо, тя беше еманация
на Словото и неистово обикна тишината,
за да чува хилядострунният й инструмент.
* * *
Вътрешният сценарист на живота й,
изискваше от нея непрестанно любов,
дори когато я разпъваха на кръст…
* * *
Казаха й: пиши за перигей и апогей,
но орбиталният период на сърцето й,
беше между перихелий и афелий…
* * *
Разпозна Слънцето в себе си
и осъзна, че е само атомче,
с неизвестно атомно число.
* * *
Беше се превърнала в робиня
на Свободата и от любов към нея
пропусна много…
* * *
Наричаха го Учител, отключваше
тайни врати, лекуваше зависимости,
но малцина останаха независими от него.