В шоколадовата му тетрадка няма запетайки и тирета,
но шепнат няколко морета - бели, черни и солени -
Прочети ни, ако искаш, на девета.
И ето - идва добрият захарен човек
с папионка от малини и стълбичка от лед
изкачва облаците сини на млечния ветрилов сън.
В прибоя на някакъв куплет той крачи с желираните си обувки,
ще отлетят красиви като жерави
ятата от яйчените му целувки.
И ако можеше да бъде дълго, но... стоп, до тук,
идва есента и в другата ми стая
щоколадовата си тетрадка лятото забравя.