автор: Bobskito

Красиви спомени блестят
край ъгъла на моето мечтание.
Далечен ми стои светът,
обръщащ всяка дума на стенание.

Изпивам всяка сила аз
от тялото на мойто вдъхновение.
Разкъсвам думи час по час,
потъващи в нестихващо забвение.

Във всяка рима срещам болка
от грозния покров на реалността.
Там като стара черно-бяла ролка,
възпяваща страстта на глупоста.

Моливът вече бавно драска,
рисувайки лица сковани в студ.
Ръката ми е като бална маска -
прикрива всяко чувство с труд.

Един единствен персонаж я кара,
ръката моя нежно да твори.
Усещам аромата на магия стара,
а персонажа все си ти.

Съзнание, изплувало от лудост,
от мрак, от сън изпепелен.
Любов, превърнала се в блудност,
завърнала се пак във плен.

За всяка дума, изрисувана без мисъл,
изхвърлена от моята ръка,
не искам аз да търся смисъл,
а лутайки се да намеря аз врата.

Горещ поклон пред твоя храм,
полагам на земята аз чело.
В молитва обич искам да ти дам,
рисувам с кръв върху стъкло.

Ръката вече леко притеперва,
мастилото загубва свойта плътност.
Със думи любовта не се измерва,
измерва се със своята безсмъртност.