Натежалата ми от жегата мисъл
пропусна песъчинка под петата си
поради което чевръсто застъпва внимателно на пръсти...
почти затанцува...
Не бързам, да се освободя от нашественика...Не от мързел...
Напомня ми
за хилядите дребни неща, които съм допуснала, да ни отдалечат и
които с времето са издълбали трапчинки, удобно вписали се в живота ни
и които незабележимо са ни отдалечавали...
За хилядите дребни неща, които съм пропуснала да направя за теб, а съм искала...
Сега искам, да не забравя за тях и ще оставя песъчинката
* за да стъпвам на пръсти пред всичко, което сме заедно
* за да танцувам от споделянето с теб...
И когато ти кажа, че ми е песъчинково ще знаеш какво означава...