Мила дъще,
прозорецът око е към Вселената -
каза ми една японска поетеса.
Виж, това е ехото на есенния вик -
кристално-скрежната дантела
на дърветата.
Погледни там долу,
купища врабчета
са накацали върху снега
като изстинали огнища.
Наблизо има склад за жито.
Камионите небрежно
разпиляват златните зърна -
иначе едва ли някой
би се сетил
да вдига сивите огнища
във ята...