автор: Eilsun

Променихме тотално историята.
Вече няма место за крале и лакеи
Но от магия неистово се нуждаем,
та да повярваме отново в себе си.
После вероятно ще започнем да раждаме
едни по-осъзнати от нас същества,
Но сме още далеч. Все още преграждаме
с всички средства крехките сърца.

Защото са предателски настоени.
Не си подбират думите въобще
Трептят при всякое затопляне,
без мислене ни вкарват във игри,
чиито правила дори не знаят.
Не искат и да се съобразят
със аргументите на разума ...
И втурват в себе си какво ли не...
А после ни оставят да се справяме,
докато горестно се жалват и кървят
Не е за тях изявата на светло,
когато вън дървета се секат...
Така че се нуждаем от магия -
Тъй, както гладен от храна,
за да прескочим някак трапа,
дето копаем до тъма...
Защото тежи като клетва
всяко следващо отвръщане,
а няма къде да избягаме,
освен по пътя навръщане...
Променихме тотално историята,
но загубихме с това героите
Онези, дето бягат от лесното,
свалили и маските и броните...