автор: ronnie

Дали сме пътници в безмълвието скрити.
Бездомни кораби от бурята пленени,
захвърлени безгрижно от вълните
в пристанище на хора отчуждени...
Дали щастливци сме без да усетим
какво ще губим и какво - печелим.
Все търсим нещо, а минават дните
и мигове превръщат се във време.
И все се плаша, че не мога да достигна
пропуснатото във моменти на безгрижие -
една мечта завинаги, химера и енигма,
неясна и променлива като душата...