Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: StudioSD
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144

Онлайн са:
Анонимни: 543
ХуЛитери: 7
Всичко: 550

Онлайн сега:
:: Lombardi
:: Icy
:: pinkmousy
:: LeoBedrosian
:: mariq-desislava
:: pastirka
:: pc_indi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАнемонна поезия
раздел: Есета, пътеписи
автор: bogpan

Вие виждали ли сте Хляб?
Що за въпрос, ще ми кажете. Та кое ли дете не знае. Децата знаят, понеже не знаят понятието – хляб, а само неговата функция да засища. Вашата представа за хляба не е моята. Вашата представа за хляба е пълнозърнестен хляб, хляб диетичен – моята – онзи хляб, който купувах рано изпечен в нощите, ръчният хляб, който мирише на нещо отдавна отминало и толкова вечно. Така е и с поезията, тази, която харесвам. Която е добра за мене – за моите представи, сетива и разбирания. Не ми е нужно да знам понятието, за да харесвам. Останалото е лицемерие. Не мога да ям от вашия хляб – не ми харесва. Защо искате от него да ям? От моя не ви насилвам. Защо определяте кое е доброто за мен? Защо отхвърляте моя хляб – не ви задължавам да ядете от него. Думите за символа не са символът. Анемониите в поезията на човека от морето не са анемониите на човека от планината. Той анемонии е виждал повече на картина. Но как ще усети този от планината онази мъка на човека от морето, когато „ очите се затварят сред морски анемонии“*. Ще поиска ли, когато не е в Любов?

Не съм виждал Любов – знам, че засища.


Публикувано от alfa_c на 19.08.2010 @ 09:43:19 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   bogpan

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.04.2024 год. / 20:47:41 часа

добави твой текст
"Анемонна поезия" | Вход | 6 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Анемонна поезия
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 19.08.2010 @ 10:06:31
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
... Останалото е лицемерие...
__________

Поклон пред Хляба, Любовта и Поезията...

Стискам ти ръка.


Re: Анемонна поезия
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 19.08.2010 @ 10:13:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Не мога да ям от вашия хляб – не ми харесва. Защо искате от него да ям? От моя не ви насилвам.

Много е добро, Богпане! Питам се защо са понякога тези ненужни спорове кое е поезия и кое - не, водени до пяна на устата? Защо са обидите, че някои пишели не знам си как, а ТРЯБВАЛО не знам си как. Кой да каже как трябва?

Анемониите в поезията на човека от морето не са анемониите на човека от планината.

Жив да си! Надявам се скоро да се видим.


Re: Анемонна поезия
от mariq-desislava на 19.08.2010 @ 18:32:14
(Профил | Изпрати бележка)
Знаех си аз, че има причина да не ям въобще хляб.;) Евалла за този текст, досега си мислех, че представите ми за поезия са изкривени, а то съвсем не било така.


Re: Анемонна поезия
от Hulia на 20.08.2010 @ 15:52:45
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Абсолютно харесах написаното от теб тук, bogpan, а после реших да постна ето този текст от твоя блог, мисля си, че така може да го видят повече търсещи Души...:

* * *
*„Поезията е видима и чуваема за особената (и винаги индивидуална) сетивност, тя никога не е за всички и всеки. Нейните „средства“ са асоциативността и съпреживяването, тя е чужда на понятийността и дефинирането. Необходим е (сходен) личен опит, по-скоро духовен път, който да отведе съ-преживяващия читател до (поне) най-външния концентричен кръг на „хвърления“ от поета „камък“ в езерото от алюзии. Разбира се всичко това трябва да бъде „в любов“, т.е. необходима е първична (поне) добронамереност, искрено желание за разбиране. Смелостта на поета е именно някъде там – отсъствито на страх от неразбиране, несъобразяването с „аудиторията“, тъй като абсолютна „аудитория“ няма. Може да се пише и може да се чува само и единствено „в любов“. “

Георги Милев*


Re: Анемонна поезия
от ANG на 22.08.2010 @ 17:19:26
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
и картата не е територията
и менюто не е манджата


Re: Анемонна поезия
от dedenze на 02.09.2010 @ 21:22:55
(Профил | Изпрати бележка) http://dedenze.blog.bg/
добре бодран за мен най добрия хляб е ръжения- почти не се намира истински, а за любовта си още млад - не засища, прави глада за нея по- голям