автор: tarassevitch

Остави стъпки подир себе си
и си замина.
А в пепелника още тлеят
недопушените фасове....
И огледалото
май твоя образ е запомнило –
редом с моя...
Забравената (май нарочно) тениска
твоето ухание ще ми напомня.
И у дома е някак пусто
и няма кой да тананика вече „Явор и Калина”
в голямата и празна стая,
където теб те няма...
Остави стъпки подир себе си.
Стъпки във душата ми...