...пием кафе с черен шоколад.
Сутринта, сутринта на спирката за трамвая една млада негърка ми взе акъла. Стоеше неподвижно и излъчваше красота. Само красота.
Загледах се. В началото пред очите ми дълга история, робство, негърски блус, гета, смърт, кръв, камшици, унижение, плантации, роби, трюмове пълни с негри до задушаване, чернилки, презрение. Векове наред, Това е най жестоко мачканата човешка раса, от нас – белите. Само в Америка каква дискриминация е имало! Майко,мила! Побъркващо разделение на бяло и черно. До милиметър. Негърките са раждали на стъпалата пред болниците. Училища за бели и черни, работа за бели и черни, квартали за бели и черни, болници за бели и черни, кина, магазини, ресторанти, улици, дървета, коли, плажове, само дето доларите не са били оцветени в бяло и черно...и небето им. Чувам гласа на Рей Чарс, но не музиката му, а думите: жестоката дискриминация беше отмъщение затова , че спяхме с жените им. На белите. Въздъхвам радостно. Сега са във всички филми, песни, мода, музика, спорт, политика, университети , дори президент. Второ или трето поколение между бялото и черното, най- голямото човешко постижение. Много са красиви!
Много!
Тя стоеше, като тия техните черни статуетки, изваените им малки пластики, от онова тяхното черно и гладко абаносово дърво. И на всеки лъч на слънцето оживяваше. Бавно, постепенно изсветляваше. Аз я наблюдавах през цялото време. Тя не помръдна, само остави слънцето да си играе с лицето и. С високо вдигната глава, с прибрана коса и оголено лице. От много тъмно косата и блесна в златно. Устните и, от петроленотъмно - зелено, черно се оцветиха в рубиненочервено. А и слънцето, като че ли напук огряваше само нея. Всеки изгряващ лъч се насочваше право към главата и. Аз лично видях как кожата и започва да изсветлява, изсветлява, как заблестя в по-светло и по-светло, сякаш я посипваха с диаманти. Малки многоцветни парченца. Безумна красота. Бях сигурна, че ако не беше дошъл трамваят, ако тя беше останала още малко, много малко още там на спирката ,застинала от красота , щеше да стане бяла. Но, такова искрящо бяло . Цветно, като заскрежено. Перлено Бяло.
Черният шоколад се топи в устата ми , младата негърка, вече бяла в моите очи с божествена стъпка тръгва към трaмвая. Невиждана красота залива света!
Стефка Галева
Сандански