С две торби пазарски
по булеварда прашен
аз вървя.
И знай, че в този миг
за тебе,
обувката си
ще сваля...
Тогава вселената ще се разтърси,
ще пренареди всяка твоя мисъл
и по вселенските закони
ти ще си смениш маршрута...
Забързан към тихата си обич,
по булеварда прашен ще вървиш
и знам, обувката ми ще намериш,
от сто въпроса, в миг ще се взривиш
В книгата, в онази,
ще търсиш пак кармични знаци,
ще смяташ, ще гадаеш,
обладан от вятъра нехаещ.
Ще излезеш на балкона
и в този късен час,
гледайки към небосклона,
знамение ще видиш
в падащ фас...
П.П. Но, не забравяй да ми върнеш обувката!