Подпряна на хълма
луната въздишки на
влюбени чака.
Вървя сред
безсмислието на делника.
В косите ми - звездопад.
С очите на Бог
ни гледат звездите -
вечни и милостиви.
В душата ми -
безлуние, безверие, тъга...
преди разсъмване.
Строши като чаша
душата ми. А глътка
не беше отпил.
Толкова жаби
целунах. Къде ли е
принца?
Рибарите
мрежи плетат. Дали
ще хванат морето?
Отсече дървото.
От бурята да го
предпазиш.
От чуждо щастие
отчупих залъче.
Загорча ми.