автор: megi_doseva

Сърце, когато някой наближи,
с облаче светулчици то искри,
тогаз мисъл издайна се надува:
Ще може ли сърцето да изплува!?

Разбира се ще може!!!
Да не от вчера!?
Кому е нужно твойто вчера,
щом утре е така далеч!

Сърце ли, туй си е тюрлю гьовеч!
Със грижи по роднини и децата,
да мислиш за тънкостите на разврата!
И моля те, погледни ясно на нещата!!!

Сърце мое, ти ще си добре!
Сега със смелостта на мъничко дете,
сложи сто кила вятър между дланите,
че утре мазоли пак ще ни болят!