автор: tarassevitch

Заминах си от теб.
А в сърцето – пустота.
Очите се стараят да запомнят
последния ти поглед
от входната врата,
последниия ти
най-печален поглед...

Обръщам се отново,
поглеждам пак назад,
отчаяно се мъча да запомня
опразнената стая.
В сърцето – тишина.
Заключена завинаги врата.

Забравената кърпичка
там нека си стои,
ако е писано отново да се върна.
Или поне във някой ден,
във някой хубав ден
да се натъкнеш на спомена от мен.

Заминах си от теб
във онзи зимен ден,
във онзи ледено самотен
отчайващо студен
далечен зимен ден.
И оттогава всеки ден
аз заминавам си от теб.
Аз заминавам си от теб
и все не мога май
да си замина.