ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 850
ХуЛитери: 0
Всичко: 850
| Не ми се пише. От пробойните
в сърцето ми нахлува хлад
и няма как да го прогоня.
Обикнатите си отиват.
Обичащите са обикнати.
Обикнатите си отиват.
А, казват, нямало ирония.
Тя съществува, съществува
като... картините във Лувъра.
Иронията е изкуство,
но още нямам сили да натисна спусъка,
да раздера платната на живота си,
след мене да оставя само фотоси
без багри и въображение...
И данни по паспорт -
роден...
живял...
неженен.
И нека даже да звучи плакатно,
аз вярвам в любовта като сакатия,
повярвал в свойто изцеление.
И се стремя към нея ежедневно,
през залези, пробойни и умора.
Но няма да се моля пред икони,
пред живите светици във живота ми,
защото аз пред никого не моля.
А топлината, дадена ми даром,
все още ме поддържа жив и силен.
...Зад мене руини. Бях варварин.
Не ме помни със лошо, мила.
1986г. - Не за снизхождение отбелязвам годината, а за да обясни архаично звучащите данни по паспорт:)
Публикувано от aurora на 17.08.2010 @ 12:38:59
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 14
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Спомен за любов" | Вход | 19 коментара (42 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Спомен за любов от kristi на 17.08.2010 @ 13:09:17 (Профил | Изпрати бележка) | Вместо коментар:
http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=2060
Впечатлена!
П!!! |
Re: Спомен за любов от theheart_ofthefire на 17.08.2010 @ 13:12:23 (Профил | Изпрати бележка) | Казвала ли съм ти, че си ми сред най-любимите автори ъук ? Ако не съм, сега ти го казвам. А стихотворението е блестящо ! И просто не се нуждае от снисхождение |
Re: Спомен за любов от RockAround_theCock (tintiri_mintiri@yahoo.pliok) на 17.08.2010 @ 13:33:50 (Профил | Изпрати бележка) | А, казват, нямало ирония -
след мене да оставя само фотоси
И данни по паспорт...
Като че ли - не губи смисъла си еилософски... :)
(празното поле се пълни с... нещо - по избор) :)
;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) |
Re: Спомен за любов от templier (templierbg@yahoo.com) на 17.08.2010 @ 13:59:08 (Профил | Изпрати бележка) | Може би е ни в клин, ни в ръкав, но вместо коментар за стойностите на творбата ( а те са доста), ще ти оставя това:
http://elli.hit.bg/wild.htm |
Re: Спомен за любов от mariq-desislava на 17.08.2010 @ 16:30:49 (Профил | Изпрати бележка) | Влизаш под кожата, да ти кажа, всеки твой текст е доста силен, а това рядко се случва при повечето автори. Не ти правя вятър - просто така усещам нещата, така ги споделям, а малцина обичат откровения тон. Ти си пич на място и знам, че ще разбереш.:) |
Re: Спомен за любов от vladun (valdividenov@abv.bg) на 17.08.2010 @ 17:09:43 (Профил | Изпрати бележка) | аз вярвам в любовта като сакатия,
повярвал в свойто изцеление.
Много силно, Кръстьо!!!
Казвал съм ти, че ми харесват стиховете ти от осемдесетте...а осемдесетте са една мечта в минало време вече. Предизвика носталгия у мен.
Да можеше да се върнат онези дни...с архаично звучащите данни по паспорт;)
Поздрави! |
Re: Спомен за любов от elsion (negesta@gmail.com) на 17.08.2010 @ 18:27:49 (Профил | Изпрати бележка) | Това е толкова трогателно ... :)
И аз за една бройка да пропусна ... |
Re: Спомен за любов от sineva на 17.08.2010 @ 20:55:56 (Профил | Изпрати бележка) | Почувствах едно откровение, което е много силно и истинско и си
написал с пръстите на душата.
И много харесах!
Привет, Мускетарю!:) |
Re: Спомен за любов от zinka на 18.08.2010 @ 10:20:00 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за това стихо!
И... за топлината дадена ни даром...!
Поздрав! |
Re: Спомен за любов от elverita на 18.08.2010 @ 13:47:42 (Профил | Изпрати бележка) | душата на човек умира когато престане да вярва в любовта и да се стреми към нея. А започне ли да моли за нея -всичко свършва и започва унижението- "Любовта свършва там, където започва унижението.По-нататък всичко е презрение!"-не помня кой го беше казал, но е вярно. Пък и любовта не може да бъде измолена,заслужена или купена-нея или я има,или я няма - и само даром се дава. Поздрави! Харесах. |
Re: Спомен за любов от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 18.08.2010 @ 23:55:48 (Профил | Изпрати бележка) | Топлината,дадена ми даром,
все още ме поддържа жив и силен!
Т и си казал всичко:)
Поздрав и от мен! |
Re: Спомен за любов от barona_36 (dendi38abv.bg) на 19.08.2010 @ 12:49:21 (Профил | Изпрати бележка) | АЗ сигурно приличам на скала, която подир миг ще се разсипе (В. Станков).
Хубаво пишеш, Кръстьо. Всичко, което излиза под талантливото ти перо, си струва вниманието. Барона |
Re: Спомен за любов от voda на 20.08.2010 @ 12:31:38 (Профил | Изпрати бележка) | Много осъзната мъдрост, Муск!
Ще идвам пак...
:) |
Re: Спомен за любов от Rainstorm на 22.08.2010 @ 10:44:05 (Профил | Изпрати бележка) | Всеки от нас е бил в тези роли. И не се извинявай за акта на раждане на стихото - старо вино, стар другар...имаше такова клише...:) Старото стихо е като снимка от стар албум. На нея си ти и това, което си бил, си остава част от теб.:) Поздрави за стихотворението.:) |
| |