автор: Blaze

Вървя напред. Вятърът е срещу мен.
Тръгвам си, а сякаш, че се връщам.
Бях избягал във далечен ден.
Вървя напред, но явно се обръщам.

Чувам глас и сякаш го познавам.
а беше толкова отдавна през нощта.
Но пейката е същата. Тя не е остаряла.
Там тихо пее не момиче, а жена.

Приближих се. Една крачка, после две.
Разцъфна по-отблизо твойта песен.
Затворила очи, с тъжно ангелско лице
бе запяла, че животът е чудесен.

Вървя напред, но пейката се скри.
Дали нощта не си играеше с очите
Облак от светулки срещу мен искри.
Животът е чудесен? - тихичко попитах.

Но никой не ми отговори.

Blaze