автор: mi_me_to

Не я познавам.
Незнам... Откъде ли се взе.
Дорисува вълни. А морето,
по контура и връща лице,
което да свети.
Често я срещам,
а незнам и защо,
толкова тихо от мене си тръгва.
После вали из ведро.
После се стъмва.

Впряга два листа
и дълго хвърчи.
Забива се - карфица в окото.
Дорисува сълзи,
на които подрязвам контура , защото,
не я познавам, но съвсем ми личи,
колко с нея сме близки в живота.