автор: kasiana

Днес светът ми пари под клепача
и разплаква миглите на здрача.
Буди ме и стряска с вик неистов,
сочейки ми с поглед антихриста.

Мощно е размахал той крилата
и превзел е с хитрости Земята…
Гледа ни ехидно и с насмешка
и ни движи като жалки пешки.

В златно блюдо с хъс дроби попара
от рецепта дяволска, прастара…
Кани блюдолизци на трапеза –
да им пее свойта марсилеза…

Вдига врява дива чак до Рая
и на жмичка с Господ си играе;
ангели, с крилете си юнашки,
с кеф опъват тънки дамски прашки.

Служба служат мозъчни джуджета
във гигантски църкви, минарета…
Пàството си ежедневно мамят,
без дори за миг да се засрамят…

Сòдом и Гомòр е днес Земята,
но на чий му пука на главата…
Всички, в грях затънали до шия,
сочим с пръст несретника комшия -

учим го на притчите Христови,
сложили го в хиляди окови…
И се перчим „Отче наш”, че знаем,
но за истинната вяра все нехаем…

14.08.2010 г.