автор: Love_bites

Топла нощ е навън.
Стихнал стоя до прозореца,
втренчен в дъжда,
който дави се в локвите.
Тя пристъпва тихичко в мен
с шепа вятър в дланите.
разтопява леда с усмивка
и отприщва сълзи,
дълго преглъщани,
някъде, вътре, дълбоко стаени.
Гласът и все така тих и напевен,
а смехът и тъй див и вълшебен,
между капките дъжд
тя свободно прелита
във калта разпиляла,
накъсани кичури,
и посяла роса от сълзи във тревата,
огледално завръща се в мен,
закичена с росен червен,
изпълнила с дъхавостта си тишината.