автор: RockAround_theCock

(Псих...умозрително – по канчето!)

Не се оплаквам от живота – хубав е!
Дори, когато нощем пиша стихове...
А денем, те приличат на поезия,
макар че ползата от тях е никаква
на този свят – на завист и агресия.

Не ми е място – връх на пирамидата,
наричана хранителна верига...
Заслушан в песента на чучулигата –
как бих я хапнал, вместо мамалигата,
а после бих – блаженно се уригвал.

Не бих отрекъл – тъпкан съм от злобата
на моите предци, народ и племе...
Ще я предавам с ген, по-точно – семе,
с любов или омраза – на утробата,
която прегреши – и ме приеме.

Поет не бях, не съм – не бих помислил
какъв съм. След като умра – ще кажат...
Tогава, без да искат – ще си мислят,
че някак си – така ще се облажат?
Не!... Егото – с елей ще ми Го мажат!...

На мен, да бъда луд – ми е от Бога...
Щастлива ми е участта – на роба...
Измъчва ме единствена прокоба –
без своя Ад, да пиша стих – не мога,
но – ще съм Рай... за червеите – в гроба!

Boy..Boev
14.08.2010