Ято спомени
завладяват съзнанието ми.
Неуправляеми
непотребни,
ненужни... може би...
Слънчеви,
лъщящи от студ
като лед.
Моите спомени...
построили си пиедестал
нейде във времето,
отминало като миг
в краткия ми път
под формата на дълъг
и неспокоен живот.
Моите спомени
от вчера...
А днешните
може би...
Може би
утре ще...
завладеят вас...
Вашите спомени...