автор: betina

Няма три. А в главата ми – стадо овце,
чакат номер и тестват дали съм пригодна
да нося на страх. Като гъба расте
тишината. Отровно – безплодна.
Кръпки сън се ветреят. Между кръпките - бездна -
гладна паст ме поглъща, а в гърлото - крясък.
Ту тежа, ту олеквам. Песъчинково чезна
все едно съм в часовник от пясък.

Сомнамбулства душата ми – не й пасва аршина -
някой сроден за нея навярно будува.
Накой други - наръбан, душа-половина,
ще я пусне в дома си да пренощува.

Чай от мента, завивка... И ще съмне по-лесно.
Утринта е спасител, всяка слабост - простима.

Ще се впиша в деня - делова и експресна -
ще съм мнимата Аз – силна, ненаранима.