автор: nikolai4o

/На билото дето, земята целува небето/


Колко е далечна
е тази твоя мечта?
На билото дето,
земята целува небето,
и слънцето златно
поляга да спи?

Виж ме, вече
съм леко облечен,
само по гуменки
и ужасно големи мечти.
Две шепи вода
във шишето, което
препасвам на кръст.
Гледай ме в гръб,
ако още не искаш
със мене да тичаш,
защото лети
със вятъра времето.

Тази вечер
далеч преди залеза,
ще заспивам
подобно на вълк,
там горе, където понечи
със поглед да стигнеш.
Там дето
свършва светът
и наричам на всички,
които обичам
Пътеката своя
и целия път.

Уморен ще поседна
най-горе на моя балкан
във сърцето, което
тупти като блян
във съня ми.
Препуска в галоп,
Днес съм голям,
като него.

Толкова

страшно

голям ...