автор: borrco

Пролетна надежда

Снегът напролет се стопи
и слънцето огря навред.
В гората птичката ехти
като изкусен млад поет.

Балканът е в зеленина,
шуми със вейки и листа,
а вятър носи топлина
в полята пълни с пъстрота.

Поточе нежно ромоли,
цветя в поляните растат,
ухания усещаш ти
и люляците как цъфтят.

Пчеличките от цвят на цвят
и бръмбарчета между тях
разнасят звън и ек, жужат
като чудесен детски смях.

Кълвачът чука, чука бодро.
Работи той почти до мрак.
Човек се труди неуморно,
засява семенцата пак.

В сърце напира радостта
с усмивката на твоя лик,
причината е пролетта,
прогонила студа за миг.

И тази пролет възроди
в душите ни една надежда,
нагоре да издигаме глави
без погледа ни да се свежда.