автор: poki

Неочаквана близост.
Чужда, нежна ръка.Топлина.
Непозната,
болезнено нова.
И разбираш, странно разтърсен,
колко сам,
колко страшно и дълго си сам...
А след кратката буря на нежност и похот
вече зрее неверие,
плахост, протест.
Беше взет, вместо сам да владееш и вземаш.
Зазвучаха разстроени струни
и чувства. Наслада ли?
Господи!
Всичко се плаща -
с умора,
депресия,
болка, тъга.
С уж забравено минало
и със стара вина...
И си тръгваш със присмех -
към себе си,
и си тръгваш, проклинайки -
себе си,
и си тръгваш,преследвайки -
себе си.....