Прозаично,
като ежедневие,
изнизват се
без мисъл часовете…
Отчаяно
и носталгично
отмервам
ударите на сърцето…
Притихнала,
забравила за времето
сама се оковах
…без изкупление
Осъдена,
жадуваща
и молеща
душата ми
стои
на колене
пред теб.