- Загоряла си.
- От морето е.
- И си се разхубавила.
- От морето е.
Крясък на чайка и морето е пред мен. Блясъкът е изумителен. Лицето ми блесва на
слънцето. Водата и тя. Дълго я гледам. В далечината все едно небето се е подгънало. Неповторимо е усещането ми за безбрежност... И тая вода. Морето ни. Сядам на пясъка и прегръщам коленете си. Най-смешното куче на света се разхожда по пясъка. Доближава ме. Един мъж си свива цигара. Морето приижда и близва устните ми. Солени са и малко зачервени…
Наближава полунощ, някъде към 2ч. е.
Той не спира и не спира да ги целува. Устните ми парят горещи и подути. На мен толкова много ми харесва, че се потапям цялата в него. Гмуркам се направо. За първи път ми е. Дъхът ми спира. Дълбоко вдишвам. Десет метрова вълна ме залива. Протягам цялото си тяло и плувам. Побиват ме тръпки в тъмното не виждам устните му. Пипам с пръст. Той ги долепя до моите… Плуваме . Гол и топъл шепне в ухото ми.
- Загоряла си.
- От морето е – тихо му отвръщам аз
- И си се разхубавила.
- От морето е – още по-тихо повтарям отговора си.
Морето шуми пред мен, повтаря и усилва прошепнатото, прибира го навътре, надълбоко, цялото се разлюлява, приижда.
Плиска… Плиска.
Аз стоя на брега, седнала сама на пясъка мужду чадърите и му се любувам. Облизвам устните си, той ги търка с пръсти, навежда се и ненаситно започва отново и отново да ....целува. Плиска.. .плиска... Обръщам се, гола и топла, цялата мокра и с цялото си сърце му признавам, с напуканите си зачервени устни, целите подути, влажни, загорели от морето:
- Само теб, обичам! Само теб! Мило, мило, мое море! Любимо си ми и си ми много свидно. Обичам те,Черно море! Това е.
Стефка Галева
Гр.Сандански