Не укротената утрин, рано пристигнала
Дращи. Очите ми търсещи, уморени от
Взиране.Самотни стръкове сред нищото,
Вече запалено…
Засявам застинали, неродените думи.
И ги заривам в бунището. Крия ги под
Жилавостта си. Заедно сме в пепелището
Сиво-катранено…
Трудно съзирам ги, гордо-поникнали,
От пепелта.Сираци с живи родители.
Търсещи топлина. Изтлява стърнището
В болка неканена...
Огнен приют за неудачници. Незадомени,
Забулени,одимени безбродни пазители.
Скръбта онемя. Жадно напои коренищата,
Пурпурно-алени.
15.09.04г.