Да бе олтар, а аз да сторя жертва.
Пред твоя кръст
да сложа моя светъл грях.
Животът искал от душите ни -
да правим саможертва,
обричайки сърцата си
понякога на безлюбов.
Да скитаме по пътя
непотърсени,
ненаобичани,
негалени,
непожелани,
недобри…
Да търсим от кого да се отричаме
и бягайки от него - да боли.
Да падаме и ставаме по пътя,
да пием жадно сухата вода,
за ласки да мечтаем, но през зъби,
да криеме сърцата от света.
Да даваме душите си във жертва
и дълго за изгубеното да тъжим...
Това ли питам аз е саможертва?
Тогава - нека бъде грях -
по-малко ще боли.