автор: wanna_feel

Всеки си има някаква мечта, мания, желание. Един иска да стане политик, друг – писател, трети – да отвори ресторант, четвърти да отиде на море дори за миг. И когато някой получи прозрение или малко повече ентусиазъм, започва не, а се засилва да си сбъдва идеята с такъв устрем, че почти винаги си вярва, че ще успее.
Важното е обаче, че опитваме.
Важното е да хванем мига, да го използваме и оползотворим. В това хващане винаги има малко магия, малко неземна сила, малко по-изострени сетива, приятно душевно напрежение. И вътрешно гъделичкане, повишен тонус, маниашка радост и възбуда. Всеки си го олицетворява с различни неща. Но мигът е уникален.
Има една красива птичка, която ме е грабнала от известно време, но аз не мога да я грабна, не мога да я накарам да поспре малко, да постои до мен. Тя просто си лети наоколо, напомня ми за себе си и отлита някъде до следващия път, когато идва, кръжи над мен и пак изчезва. Ето още един заряд. И всъщност, тя е красива, защото ми дава точно онзи миг, за който говорех. Има и по-красиви от нея, разбира се, но тя си е моята птичка, тя ми помага да пиша, тя ме поглежда и ми казва: спокойно, с теб съм. И ми връща мига. Чудех се много дали на вид да е гарга, гарван или нещо с червена главичка, шаренко, и май се спрях на второто. Гаргата е мъдра, но зловеща. Не че гаргата не може да бъде красива. Но би стряскала повече от нещо шаренко. Не съм и дала име. Затова я наричам Безименна.
Безименна ми разказва за един миг, който траел няколко минути, ако мигът наистина може да трае минути. Мисля, че всичко може да се обясни като миг, когато искаме да го възприемаме така. Разказва ми за един плаж и едно огромно и чисто море, където вълните нежно галят пясъка, любят го страстно и му се отдават изцяло. Сливат се в оргазма на безумна любов, експлоадират, достигнали невероятен екстаз. Наблюдателите им са малко: затихнали миди, рапани, водорасли, застинали риби и морски обитатели. Не смеят да разрушат картината, те са там да я украсят, а не да я надраскат или скъсат. Любуват се на движенията, на нежността, на диханието, на миризмата на любовта. Вълните вливат и изливат смес от девственост, невинност, сладострастие, никога не се опорочава тяхната природа, не са създадени, за да бъдат символ на греха. Какво ли е да усещаш по себе си нещо толкова чисто, нещо, което те обгрижва, обладава и владее така неподправено истински? Усещаш милувките по цялото си тяло, като се започне с нежно докосване, също толкова нежна целувка по устните и после надолу към гърдите и зърната, настръхнали от удоволствие... Всяка фибра, всеки допир е толкова невинен и заедно с това толкова страстен, че те кара да стенеш от възбуда, да притваряш очи и да подгъваш крака, защото нямаш сили да се задържиш на повърхността...
Това виждам в погледа на Безименна, това усещам, когато иска да ми напомни за морето. Поривът на вълната, казва ми Безименна, е като падаща коприна, няма сила, няма агресия, има само желание за докосване, сякаш копринена кърпичка пада с лекота на легло, покрито с листа от рози. Иска да ги покрие, да ги обладае, да проникне с цялата си нежност... Както при целувката, представете си я, чувствена, завладяваща до безумие.
Лято е. Пренесете се на морския плаж дори и мислено. Затворете очи, починете си, отдъхнете и обичайте. Разпуснете. Усетете точно този миг. Почувствайте се щастливи. Потърсете Безименна, може да я откриете или тя да ви открие. Усмихвайте се. Насладете се.
Защото лятото скоро ще свърши.
Дали всичко това се събира в един миг? Зависи. Зависи как го възприемаме.