автор: jgateva

Не вали дъжд, а Слънцето плаче зад облака,
свито като дъждобран на кълбо -
съблякло е вече умората и тъжно "преглежда" Света.
На сенките вижда очите, очите са станали сиви,
защото през мокрите нощи -
мозъците са се стаили.
По-лесно е да не мислят, да хленчат, да стенат, да искат.
На сянка е лесно, но Слънце да има !
Забравили са, че в междуслънцието
бездиханието води срама на безмислието!
Понякога "Умните Мозъци" смятат... и чакат печалба.
А Слънцето ще се наплаче и ще изгори всяка алчност.
И ще стъпи на облака босо и ще намери Добрите,
ще целуне на Болните мислите и ще върне Мечтите.
Ще спре да докосне на спирката някого, който
посреща тролея, а на вестника ще се усмихне : "Забрави за онази,
тя е фалшива фея!"
И ще каже преди да изгрее отново:
"Обичай момичето, дето на гълъб прилича
и дето по детски усмихнато,
без да мисли след залеза тича !"


08.08.2010 г.