автор: LEO

(за онези, които помнят прекрасната песен, музиката е от М. Таривердиев :)) )

Попитах ясена къде е моята любима,
ясенът не ми отвърна - поклати само със глава.
Попитах аз тополата къде е моята любима -
тополата засипа ме със есенни листа.

Попитах после есента къде е моята любима,
а есента отвърна ми с проливен дъжд-порой.
Попитах аз дъжда къде е моята любима,
под моите стъкла тъй дълго плака той.

Попитах и луната къде е моята любима.
Луната в облак се потули – не каза нищо тя.
Попитах облака нетраен къде е моята любима,
а облакът стопи се в небесна синева.

Кажи, приятелю единствен, къде е моята любима?
Навярно знаеш къде ли се е скрила тя?
Отвърна той, приятелят ми искрен, предан,
любима твоя беше, любима твоя беше
любима твоя беше.... но стана ми жена.
____________

А ето и оригинала:

Я спросил у ясеня, где моя любимая,
Ясень не ответил мне, качая головой.
Я спросил у тополя: "Где моя любимая?" -
Тополь забросал меня осеннею листвой.

Я спросил у осени: "Где моя любимая?" -
Осень мне ответила проливным дождем.
У дождя я спрашивал, где моя любимая,
Долго дождик слезы лил под моим окном.

Я спросил у месяца: "Где моя любимая?" -
Месяц скрылся в облаке - не ответил мне.
Я спросил у облака: "Где моя любимая?" -
Облако растаяло в небесной синеве...

Друг ты мой единственный, где моя любимая?
Ты скажи, где скрылася, знаешь, где она?
Друг ответил преданный, друг ответил искренний,
Была тебе любимая, была тебе любимая,
Была тебе любимая, а стала мне жена