автор: Veida

Ах, как страсну са пригурели класувети,
как пари пуд мазолити зимята,
ах, пийзаж - за обич и сунети,
ша упиша пилцити, цвитята.

Тай да влезити ф сужета,
на тоз либовен дръмътизам,
дет растарси ми курсета
и убля ма ф писимизам.

Флюбих са какоту й ясну
най - нипудхудящу и унилу,
заубичах някак си упасну,
индивид пудобин на гурила.

Пубарахами са ний ф нивята,
уф срамута - пуста упустяла,
упрай ми той... пулата,
чи нещу бях я пусадрала.

И тай ужънахми тез златнити жита,
запалихми стърнищиту накрая,
уф, що ни пита парву либофта,
чи толкуз флибена - ни моа са истрая!