Там, на далечния, слънчев и пясъчен,
там, на бургаския бряг,
дето вълните пенливи и весели
във раковини звънят –
там водораслите, плитки изплели
крият рачета в тях.
Мои приятели – чайките бели
в дълбокото риби ловят.
Боси крачета по пясъка тичат
и медно гласче там звъни.
Там мойто детство още диша
и планове все крои...
А луната, в пръски окъпана
със зорко око ме следи...
- Ето ме, тук съм, не съм заминала –
ела и ме прегърни!
И във очите ми наистина,
няма да блести сълза,
че от живота съм орисана
никога да не бъда сама.
Някъде там, на бургаския бряг
пазя детството в мен...
Пазя бялото пълнолуние,
ромон на летен дъждец...
Пазя малки светулки през юни,
грохот на бурно море...
Мога ли да обичам безумно,
ако сърцето ми не е дете?
29 май, 2006, Чикаго
Райна Недялкова