автор: stefka_galeva

Eдно от местата, които ме правят смирена е Ватикана. Не, не съм ходила там. Аз всъщност никъде не съм ходила. Само съм чела и съм гледала. И са ми разказвали. За папата и кардиналите, за мантиите им от коприна, за гънките.
Тази вечер ги гледах по телевизията. Папа Бенедикт XVI, облечен в божествено бяла мантия, кардиналите в онова лилаво, видях и гънките, видях и тяхното смирение пред Бога, видях и лицата им. И гвардията им с костюмите на Леонардо.....Реда и блясъка на залите. Звука на ордена допълни усещането ми за мъже. Мъже… Обрекли се на Бога. Духовността и извисяването на душите им ме покориха, почувствах връзката по близо до себе си. Пречистена. Прекръстена. Благословена. Целунах кръста на гърдите си. Поломих се. Кръстовете блеснаха на техните гърди. Разпънати души в името на вярата човешка.
Господи, прости ни прегрешенията. Целуни челата ни. Господи, губим се залутани и блудни. Бием се. Накарай ни да вярваме. Да вярваме.
Устните сами шептяха, аз гледах на екрана тържествената литургия. Прибраните ръце, смирените очи, устните прошепнали най-тежката молитва. Почувствах болката.
Не ни наказвай, Господи – много, много ни боли.
Опази душите ни. Светлината се усилва. Испанската кралица плаче, сълзите и блестят по очите. Тя не се срамува, само ги разтрива по лицето си. Пази ни, Господи. Закриляй ни. Приглушено бият камбани, после млъкват.
Тишина.
Спасение.
И Вяра.

Стефка Галева