автор: artist

Много отдавна
купих от пазара
наниз кехлибар.
Бях млада
и така се зарадвах...
А бабата стоеше
отстрани на тротоара
и държеше във ръце
само този наниз
кехлибар.
Беше дребна,
бедна и спретната -
гледаше плахо!
Дадох ѝ четири лева -
пъхна ги в пазвата!
Като кама
в очите ѝ блесна
дълбока тъга
и тя литна на някъде
като птиче перо
над тълпата...
Бях млада
и не разбрах
какво така я накара
да страда!
Сега знам -
тя е продала
скъпия наниз от сватбата
и е тръгнала
чиста, лека и няма
към своя жених,
на отсрещния бряг -
през реката на мълчанието...