- Нали каза, че няма да идваш на това събиране, защото нямаш пари.
- Но дойдох, нали? И Дени доведох даже. Сега ще ти разкажа, ама първо да си поръчаме...Значи седя си аз тъжна у дома и се прибира от работа моичкият:
- Дай да ям! – а бе, няма добър ден, няма как си?
- Мило, още малко и ще е готова вечерята...
- Какво си правила цял ден, та не си сготвила ма...- знаете пълния текст, да не задълбавам и финала: - Ти си такава и такава...
- А ти бе?! Ти знаеш ли...И той се врътва и тръгва да излиза.
- Само да си посмял да слезеш долу в махленската кръчма да си гледаш кефа с приятелите, а да ме оставиш без пари...
- Пари ли за теб? - И ми показа...не не това, само трите пръста, значещи почти същото. Ядосах се:
- Така ли, ще слезна долу и такъв скандал ще ти вдигна пред онея, че цял живот ще заобикаляш кръчмата от срам.
- Ти само посмей това да го направиш. – ми вика моя.
- И какво?
- Ще видиш! - и хлоп вратата след себе си. О, не е познал. Мислех да не идвам, обаче той много ме ядоса, а аз нямах намерение точно тази вечер да се ядосвам. Облякох се, гримирах се и право в кръчмата. Моя като ме видя и ми прави знак, че ще ми откъсне главата. Мисля си, не мило, аз ще ти я откъсна тоя път чак до кръста обаче, щом много знаеш. Усмихвам се, моя ме гледа като дебил, а аз.
- Мило, така се радвам че си тук, колежките ме поканиха на парти, а аз забравих да ти кажа да ми оставиш пари, нали ти си глава на семейството. Ще ми дадеш ли, защото нямам? - Моя ме гледа още по-смаяно, посяга към портфейла.
- Ти поседи, виж се с приятелите си и не бързай. - той вади парите, а аз...
- Мило, нямаше нужда да ми даваш толкова. - щипнах поне половината, - Но си прав, идва зима, а нямам ботуши. Тъкмо ще обиколя магазините, докато стигна до партито. Благодаря ти, златен си! - и офейках, докато не се е усетил да ми тегли една. Звъня на Дени.
- Идвай, имам пари. Е, сега тя да разкаже.
- Вече и аз имам. Моя извел детето на разходка за първи път, но няма да му е за последен. И аз мислех да не идвам тази вечер, даже бях започнала да готвя. Исках да седнем като семейство, но не би.
- Къде ходихте маме?
- Татко ме заведе в зоопарка. Знаеш ли, хората не са произлезли от маймуните. Той ми каза, че ти си далечна роднина на пепелянката.
- Какво? Разказвай, разказвай!
- А като се връщахме ми показа какво е хубава жена. Викна от колата на една мацка: Ей бонбон! И каза: Ей това е красива жена, а не като майка ти, дето все е намръщена. Мамо измих се, мога ли като вечерям да не си лягам веднага?
- Татко ти къде е?
- Долу в кръчмата.
- Я маме излез да си поиграеш зад блока.
- Може ли?! Ама как не, мама няма все да мърмори, нали така?!
- Маме, супер си!
Взех пари, от неговите разбира се, взезнах в заведенийцето и...
- Ей, бонбон, отивам да напазарувам нещо за вечеря, ти наглеждай детето, зад блока е.
Та се наложи да пазарувам. Наш’та си купи ботушки, а аз чанта от змийска кожа. Какво ще кажете, а? И няма да се глезя с малки питиета, я да си вземем по една голяма водка, че...Дали да не купя няколко мишки за вечеря или да му кажа, че сега си сменям кожата и съм на диета?! А на него за вечеря ще му купя кутия бонбони от луксозните, за да му присяда още докато ги разопакова. Не, няма да му вдигам скандал, просто вече само ще се усмихвам и ще се контя. Нали като се влюби в мен и аз бях бонбон, а после да му приготвя нещо вкусничко, да му е уютничко и хоп, станах змия. А навън я колко бонбониери. Аз да не съм луда, сега съм решила на мен да подвикват така. Какви чепички съм си харесала, ще види той змия. И се е объркал, кобра съм при това кралска и много отровна.
- Ще им готвим, ще им гледаме децата, а те змии ще ни наричат и какво си правила цял ден, друго не знаят. Я наздраве и да си хващат по една бонбониера...Ще им готвят ли, захарна болест ще хванат, от толкова сладко и все гладни ще ходят. Неблагодарници.
- Такива са, ама са си наши...
- За жалост...
- Ти знаеш ли какви мъже има ей, лошо ще ти стане.
- А има и по-добри.
- Лъжат, не им вервай.
- Ама пък от нашите...по-хубави нема.
- Че ни търпят ли?!
- По принцип.
- И ако не бяха те, нямаше сега да пием...
- За тяхно здраве!
- Наздраве!!!