автор: angar

Във служба
на народ и на Родина,
не сетих как животът ми премина.

Подир дълга
и след мечтите тичах,
а малко, твърде малко съм обичал.

Но всяка своя обич
съхраних,
в несъвършен макар,
но искрен стих!

Какво
предимство е да си поет!

Днес,
стиховете като препрочитам,
възкръсват нявгашните чувства в мен,
и пак съм влюбен, страдащ и обичащ!

Че моите любовни стихове
не раснаха на тор,
на мръсно място –
туй, над което разцъфтяха те,
в живота ми бе чисто и прекрасно!

Аз ще обичам, докато съм жив!

Че всяка
своя обич съхраних,
в несъвършен макар, но искрен стих!