Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 442
ХуЛитери: 8
Всичко: 450

Онлайн сега:
:: plami_6
:: Milanov
:: poligraf
:: Mitko19
:: steelsoul
:: mariq-desislava
:: mitkoeapostolov
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЩъркелът
раздел: Разкази
автор: geostal

До тук съм, деца мои! До тук е нашата родина! Вижте, нататък е топлото море, ще го прелетите и още много вода ще видите под себе си. Все на юг, все на юг!”- така говореше баща им, старият щъркел. „Следвайте водача, бъдете все в ятото, догодина – пак обратно.
Аз оставам, не ще мога да измина целия път, изморен съм, ще остана тук, където съм се родил, където съм ви отгледал. На добър път! Сбогом!”
Дълго кръжеше старият щъркел и гледаше отдалечаващото се ято. Синееше се небето, белееше се морето, а долу горите, уморени от августовската жега, тъмнееха в своята унила красота. Като змия се виеше реката, над която полетя, за да се върне в родното село, откъдето бяха тръгнали. Наляво се извисяваха най-високите планини, чиито скалисти върхове блестяха на слънцето. Ширнала се нашироко, голяма планина, със заоблени върхове, се спускаше към южното море, а дълга река на север очертаваше границите и, спокойно лъкатушейки през низината. Още по на север се беше протегнала планина – верига – оттатък щъркелът не беше ходил.
Не можеше да сбърка червените покриви на къщите, ето го селото! Дълго се рея, гледайки къщи, улици, градини, хората, които човъркаха земята, стадата от овце и кози, стоящи на купове, запладнели. Слънцето клонеше, Залезът аленееше, протегнаха се сенките на къщи и дървета. Старият щъркел гледаше потъващото слънце и неговите отблясъци. Отиваше си светлината, умираше денят.
Постепенно започна да се снижава, приближавайки гнездото си. Хората учудено възкликнаха, когато видяха сянката от крилете му…Падна мрак. Откъм реката се дочуваше жабешки хор, щурци насищаха въздуха с песните си. Пролайваха кучета.
Звезди затрептяха, а пълната луна освети всичко наоколо. Щъркелът се успокои и заспа, сънувайки пътя на своите деца…
На сутринта слънцето не изгря за стария щъркел…

От "Състояние на полет"-2010г.


Публикувано от Aurora на 06.08.2010 @ 15:05:26 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   geostal

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Любопитство
автор: sabin
189 четения | оценка няма

показвания 3701
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Щъркелът" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Щъркелът
от stefka_galeva на 27.11.2010 @ 04:49:47
(Профил | Изпрати бележка)
:):)